Близка среща с Психосоматичните заболявания

by Super User
Hits: 33

Преди години работих в една институция ръководена от несигурен човек. Всъщност това в което беше абсолютно сигурен и явно го измъчваше беше факта, че другите са по-добри професионалисти от него. Затова всеки ден търсеше да намери пропуск в работата на някой и да го разтерзае публично с унизителни забележки. Така стъпяйки върху достойнството на колегите си се чувстваше значим. А от позицията на поста си вероятно велик.

Но не заради него ви разказвам тази история, такива има много, а заради случилото се по-нататък с „жертвите”. Самата работа беше приятна, но атмосферата отровна. Ходехме с нежелание. Страх, гняв, безсилие се блъскаха и опъваха нервите ни като струни. След известно време повечето бяха с главоболие, измъчваше ги безсъние. Около година, година и половина по-късно се появиха и други оплаквания. Аз започнах да чувствам парене и болка в стомаха, отначало рядко след това по-често накрая постоянно. Ако адресираше язвителните си забележки към мен или станех свидетел на безсилието на колега често повръщах. Накрая изследването показа язва на дванадесетопръстника. На една от добрите лекарки в резултат на стреса заболя щитовидната жлеза, друга беше с непрекъснати ангини и възпаления. Прибавиха се две онкологични диагнози, високо кръвно. Какво се случваше с нас?

Ето какво реално се случва.

Взаимотношенията с обществото, със средата в която живеем изискват от нас непрекъсната промяна и адаптация. Заложено ни е автомотично да се стремим към радост, удоволствие, признание и всячески да избягваме неприятните ситуации, които заплашват душевното ни равновесие. Докато се опитваме да се борим или да бягаме от тях, възникват чувства : страх, тъга, враждебност, агресия, подтиснатост, безсилие. И ето отношенията в социалната среда са се превърнали в субективни усещания. Мозъкът ни след това „превежда” чувствата на езика на химията. Синтезира коктеил от хормони и ги изпраща по цялото тяло. Емоциите заговорват с езика на тялото.

Иначе казано всяка клетка на тялото ни се вслушва в мислите ни и реагира на тях. Ако емоциите се изразят, отреагират, напрежението спада. Ако ли не прерастват в нарушение на регулацията на органите, а след време в Психосоматично заболяване. Това се случи и с нашия скромен и „ сплотен” колектив, в частност с моя милост. Защо развихме различни заболявания ли? Защото всеки от нас носи специфични гени, след това различни травми от детството, специфични стресови ситуации с които се бори всеки и най-накрая различната психологическа подкрепа която получавахме от близките си. Съвременната Психосоматична медицина приема заболяването, като три взаимно преплетени компонента: биологичен, личностов и микросоциален.

Болестите видени през психосоматичната призма изглеждат така:
Язвената болест представлява символична проява на „неосъзнати мисли” и незадоволена жажда за любов. Има силен стремеж към уважение и признание, лесна ранимост, висока съзнателност и взискателонст.

В ранното дество се открива напрежение във взаимоотношението между майка и дете, които са изключително травмиращи. За детето майката е кърмилница, то я асоциира с храната. Когато средата е благосклонна се възприема, като собствена майка и душата е „сита”. Когато е агресивна незадоволената потребност от любов, признание, уважение се трасформира в усещане на глад и повишена стомашна секреция. За възникването на бронхиалната астма важно място заема „непрекъснатата пъпна връв” с майката. Самият астматичен пристъп се разглежда като „ сподавен плач” по нея или срещу нея. Вътресемейни конфликти често стоят в основата на пристъпа. Страдащите са чувствителни, но с блокирани емоционалните преживявания и неспособност да ги изразят.

Хроничен улцерозен колит – При страдащите от колит се открива конфликт между негодование и желание да угажда на другите. Те най често са подредени, акуратни, интелигентни. Лесно се афектират, но подтискат гнева си. Подчиняват се на нормите за поведение и морал, имат подчертано чувство за дълг и отговорност. С амбиция прикриват чувството си за малоценност и нуждата от сигурност. Възпитанието в детството ги е поставяло в позиция на зависимост.

Страдащите от онкологични заболявания се отличават с „патологична доброта” и склонност към негативни емоции. Този емоционален фон е добра почва за развитието на рака. При хипертоничната болест вътрешните или междуличностните конфликти водят до възбуден процес в центровете, които регулират кръвообращението и съдовия тонус. Наблюдава се подчертана необходимост от любов и грижовност, като отражение на неосъзнатия стремеж към зависимост останал от детството. Като възрастни чувстват недооцененост и наранено достойнство. Потребността от себеутвърждаване поражда агресия, която остава подтисната. И така агресивността може да се счита за личностова страна при предразположените към хипертония. Някои личностови особености могат да повишат риска от коронарна болест. Боледуват по-често хора с постоянен стремеж за движение „напред и нагоре”, склонни към съревнование, настойчиви. Отличаващи се с дълбока увлеченост в работата, постоянно желание да преуспяват във всичко.

Това са малка част от примерите за психосоматични заболявания. Те ни показват, че повече от 2000 години след Хипократ преоткриваме истината, че когато плаче душата сълзите са в органите. И „както не е уместно да се лекуват очите без главата, нито главата без тялото, така не е уместно да се лекува тялото без душата”.